Ехото на моя живот

Стая

Все още ли мога да изразявам емоцията?
Все още ли мога да опиша даден момент толкова детайлно, че да улесни и най-бедното въображение?

Дали все още имам това душевно търпение, с което успявах да спра, да се огледам и да уловя максимално от момента?

Aко трябва да бъда честен отсъствах много дълго време от себе си, заблуждавайки се, че съм парчето с правилната форма за абсолютно грешния пъзел.

Преживях силни промени, едни за добро, други за лошо, посрещнах нови качества и за сметка на това, изпратих други. Взимал съм време и моменти на заем и съм връщал с лихви. Сдобих се с по-реална представа за живота в много различни аспекти. Но в същото време се стремях да остана същата оригинална форма.

Това, което ще се опитам да разкажа и предам като емоция е за една стая, до която се приближих, стаята, която никога е нямала врата за никого, приближих се и първо исках само да надникна, после реших, че мога да вляза и да огледам, след което реших, че мога да остана за известно време като гост, но със споразумението със самият себе си, че няма да остана за дълго там.

Как се чувствам там ли?

Ами.. физическото ми тяло изпада в безтегловност, душата ми се бута в границите на тялото ми искайки да ме напусне без да ми обещае, че ще се върне. Еуфория, която ти постеля коприненият си килим до сигурна и бавна гибел. Времето там е мит, а безхарактерността е способна да елиминира всеки твой ангажимент с нобелово оправдание.

Слаба воля, модерни времена

Дойдохме от тъмното с ограничено време на светлото, на всеки от нас бе даден шанс да докаже, че е достоен за вечната светлина, но много от нас връщат се там от където дойдоха.

Съвети в живота

Съвети в живота искам да ти дам, които няма от къде да научиш сам, трябва те да бъдат споделени, за да може моите сълзи да бъдат спасени.

В името на любовта, в името на човешките отношения, хора, моля ви, давайте си един друг обяснения, не мълчете, не топлината, а студа от вас отдалечете. Уважавайте човека до себе си и се отдайте, ако трябва един с друг отново се запознайте.

В името на любовта, в името на човешките отношения, хора, моля ви, изчистете между вас всякакви съмнения, всичко между вас да бъде прозрачно, за да се пазете от времето мрачно.

В името на любовта, в името на човешките отношения, хора, моля ви, взимайте ги заедно тези решения, бутайте заедно в една посока, от плодът на любовта се научете как да си разделяте сока, пийте смело, пийте жадно, човешкото ви сърце за любов е гладно. Един друг се подкрепяйте, няма кой друг да ви помогне, никой от вашите проблеми не ще се трогне.

В името на любовта, в името на човешките отношения, с любов създавайте следващите щастливи поколения.

Различни светове

Журналист в няколко различни свята, който не може да разкаже за всичко което е видял, защото не може да се опиши това което усеща на едно място, защото на другото място не съществува защото речника, значението и усещането не съвпадат в тези 2 различни свята

Контрол

Загубих контрол скъпа моя, една на този свят, която никога няма да получа, показах на себе си, че невъзможното е възможно, но с бариерата на предразсъдаците не можах да победя, ще вярвам, че любовта винаги цари, че любовта е най-якото нещо на този свят, защото имах и имам какво да ме накара да мисля така, това, което си ми дала е направил живота ми толкова смислен, толкова не мога без теб, толкова не знам какво ще правя, просто ще се оставя да загубя, ще се сривам с всяко събуждане, ще се сривам на всяко лягане.. много те обичам, горя и бавно изчезвам.

Хубав е живота

Мхм... Хубав е живота, пиян съм, рея се в еуфориятая на живота, не знам къде съм, казвам си "хубав е живота", но болка усещам, питам тази болка от онази ли е? Онази, за която говорят, че от щастие плачеш? Присъства ли болката в рецептата на истинското щастие?? Като цяло еуфорията част от щастието ли е или тежко неразбрано състояние от човечеството? Млад съм "хубав е живота", постигнах много от нещата, които съм желал, имам амбиции и цели, имам желанието да покорявам и всичко това го правя и по-силен дисбаланс в живота съм не съм усещал, за толкова кратко време съм усещал и научил толкова неща, че ако живота е прогресивен урок е плашещо на къде повече ще ме отведе...

Игра

Играем тази красива игра наречена живот, ролите вече са раздадени, нямало е томбола, единственото нещо, което е под наш контрол е адаптация

Жалък си!

Всичко в теб работи по толкова прецизен и перфектен начин, очите ти, сърцето ти, мозъкът ти е цяла вселена... толкова старание съм вложил в това да свържа баланса на природата с твоето издишане жалки човеко!

Това не си го дал ти,
то ти бе подарено!
И ти няма да го вземеш,
то ще ти бъде иззето!

Кажи ми драги, ти за кого се помисли, с какви права и с какви мотиви си тръгнал да вкарваш дисбаланс в нещо толкова предварително перфектно направено за теб??

Искаш ти сам от колбата ми със щастие да си сипеш, а после за тъгата към мен да се обръщаш

- Но господарьо, прости ми, аз сбърках, върни ме към нормалното и повече няма да пра...

Жалък си!

Ще ти простя, нали тренирам те от теб душа да стане, но алчен си, виждам го, алчен си да видиш невидимото, но то с последствията си идва момче, а ти не си готов за тях, виждам го.

Бързаш, бързаш да изживееш всичко, което съм написал за теб, живееш с темпото, което ще те докара до празния ред, който още не съм докоснал и се опитваш сам да си ги пишеш нещата, но почерка не пасва жалки човеко, за твое добро казвам ти - недей!

По-добре контрола остави в моите ръце, а ти не мисли за колбите, знам аз перфектно по рецептата за твоя живот, коя и кога и след коя да ти сипя.

Отредих те аз още със създаването ти, но със силата на нахалството си способен да промениш това, както много други сториха!

Придържай се към плана ми,
И двамата ще бъдем доволни накрая,
ако не си,
обещавам ти - пак ще живееш!

Но тогава ще живееш в ролята на нечиста бродеща душа изкушаваща новите ми кандидати за твоята сегашна роля и ще се къпеш в "щастието" на този изкуствено от мен създаден свят и разбирания!

Лабилност

Имаш цел, имаш амбиция, ясна представа, имаш време, знаеш как, нищо не може да те спре!
В процеса си!

Бързаш да наваксваш без да си изостанал, лошо в това няма, но понякога изкривяваш баланса с кипящата си енергия.

А изгубиш ли баланса, губиш и амбицията, защото вече нямаш ясната представа към целта, не си сигурен дали това е правилния начин, чудиш се изгубил ли си се или всичко това е част от процеса, а това, че имаш време е започнало да се превръща в смешна шега, вече недостатъчен повод за почивка, който не ти дава мир.

Комплексно е, тънко е, деликатно е, интересно е, страшно, крехко, погубващо и понякога пренадъхващо, но красиво.

Две много интересни състояния с много тънка граница лесна за преминаване и в 2-те посоки, не си даваме сметка, не сме благодарни и не го ценим.

Ценете любовта до себе си,
Ценете семействата си,
Ценете страховете си,
Те ви държат стабилни!

Държа да кажа, че това са просто състояния, илюзия на мозъка, може да бъде розово, може да бъде мрачно.
Избора е изцяло ваш!

Случва се срив

Минаваш през различни етапи в живота, в някои се потапяш и не искаш да свършва, А други те претискат в ъгъла и се молиш да останеш цял.

Усещаш как самотата може да погали тялото ти, Почти не виждаш тънката линия между стабилността и лабилността. Всичко, което те заобикаля и те държи жив и щастлив, всички Малки и големи неща могат да изчезнат или да загубят значимостта си, И за секунди вече нормалното ти ментално състояние да е мираж като вода в пустиня.

Най-голямата битка, в която можеш да изпаднеш е със себе си, В собственото си съзнание, там никой не те разбира, никой не може да те подкрепи, там си сам срещу себе си, предадеш ли се - предаваш себе си, Победиш ли - побеждаваш себе си, никой не е по-важен от теб, трябва да се запазиш цял, всеки път ще си по-силен от преди, ще можеш да летиш по-високо, което означава, че ако паднеш, ще паднеш по-силно от преди. Много трябва да се пазиш от тези битки със себе си, защото всеки път ще са по-трудни.

Разбиранията ти за живота се размиват като боички, виждаш как могат да приемат и друга форма, започваш да си мислиш, че всъщност за много от нещата правилна форма няма или тя зависи от нещо.

Важно е да знаеш, че живота продължава, ако за теб е спрял и водиш някакъв вид битка, то за тях не е, трябва да уважаваш това и да си в крак с времето и хората, Изслушвай, взимай от това, което си харесаш, наслаждавай се, по никакъв начин не пречи на хората около теб, това е твоята битка, твоят живот, твоето време и съзнание.

Капан

Ти никога няма да разбереш какво е да си сам, да се разхождаш по тъмните улички пребит и разреван, да си принуден да живееш в дяволски капан и още на 12 да станеш хулиган, на всеки 30 минути да изпадаш в депресия, всеки минаващ в теб да предизвиква агресия, цял живот да бягаш, цял живот да се криеш, да се научиш сълзите сам да си ги триеш

Емоции и Спомените

Дишам, виждам, чувам, усещам и много прецизно и внимателно сравнявам дадения момент с вече създадените спомени в съзнанието си, спрямо сравнението подбирам мислите и думите, които искам да изрека, избирам тежестта и плътността които те искам да донесат в разговора ни. Едно от трудните неща е да умееш да търсиш в себе си така прецизно. Може да го намериш само, ако е останало в теб, а е останало в теб, ако си имал емоция, докато се е случвало, не си ли вкарал емоция, не си го преживявал, няма го в теб, пропуснал си го, изхабен момент, пропиляно време, няма поука, няма урок, няма сравнение. Всичко, което се опитвам да кажа е да не подценявате лошите моменти в живота си, лошите приятели, лошите връзки, лошите дни, именно в тях се крият най-големите уроци, които после лесно ще ви насочат към правилните думи, мисли и решения, когато най-много се нуждаете в живота.

Доза

Уж точното време, уж точния момент, уж точния човек, случайна ситуация или предназначена съдба какво значение има, ти избираш дали ще вземеш повече или по-малко от него, не отдавай внимание върху това кое, как, къде и защо. Отвори си очите, отвори всяко твое сетиво, усети и вземи максимално от този даден ти момент.. Той е единствено и само твой, прояви търпение въпреки, че няма да живееш вечно, осъзнавай.. чуваш ли опитвай се да осъзнаваш колкото можеш повече. Едни ще донесат болка, други щастие, приеми всичко без да се противиш, това е дозата, която ще те отведе до следващия ти етап от живота. Не се страхувай, тук си за да живееш, душата ти копнее да вкуси от това, не смей да я ограничаваш по никакъв начин.

Последна зима

Дойдох и построих къща в напълно непознато село за мен, нямах нищо общо, а намерих всичко, което съм чакал някога и вече всичко беше ясно, Бог наистина знае какво прави, той определя нещата кой, кога, къде и кого ще срещне и че всичко е писано и предназначено от него.

Една вечер помня как зимата се разхождахме с теб покрай къщата и уличните лампи светеха много топло и уютно, ти беше решила че ще спиш при мен, точно бяхме вечеряли и беше много красив момент, вече това чуждо село и тази чужда къща се чувстваха като дом, изглеждаше сякаш това място винаги е чакало за мен. Чувствах се като победител в живота, не спирах тайно да благодаря на Бог за теб и за всеки един даден ни момент. В същата тази вечер, докато спиш спокойно прегърната в мен се събудих и те погледах за малко и със страх си помислих

Ами ако тя е просто бъдещ спомен...

Стана ми много мъчно и те прегърнах още по-силно и отново тайно помолих Бог ти да си човека до мен. А представа си нямах, че това е била последната ни зима заедно.

Сега си моят красив и болезнен спомен и Бог наистина знае какво прави, той определя нещата кой, кога, къде и кого ще срещне и всичко е писано и предназначено от него.